<p style='margin:0px; text-align:center; font-size:16pt; font-weight:bold;'> You need Adobe Flash Player to see this video<br><br> <a href='http://www.macromedia.com/go/getflashplayer' style='text-align:center; font-size:16pt; font-weight:bold;'> Get the Flash Player</a></p>
Pesquisar em Vídeos, membros, eventos, arquivos de áudio, fotos e Blogs Procurar

Bulgarian Presbyterian Church|Bulgaria

GOD IS LOVE - БОГ Е ЛЮБОВ- DIO E' AMORE-하나님은 사랑 이십니다 -БОГ ЕСТЬ ЛЮБОВЬ-Ο Θεός είναι Αγάπη - אלוהים הוא אהבה - DIOS ES AMOR - GOTT IST LIEBE -


Minha Oração

Скъпи братя и сестри, Обръщам се към вас с призив да се молим за Христина Николова Иванова! Тя е |mais

Participar da Oração

Anúncios da comunidade

Meu blog

«voltar
1234  9>

ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Sep 12, 2016

1,407 Exibições
     (0 Avaliação)

Тук ще дам някои допълнителни насоки, свързани с молитвата. И така, в заключение, първо, ще изложа някои факти, второ, ще насърча читателите и, трето, ще отправя упрек към тях.

I Фактите

Тъй като молитвата е задължение на всички Божии деца и Христовият Дух разгаря пламъка й в душата, всеки човек, който се обръща с прошение към Господа, трябва да бъде много внимателен и да се моли със страх от Бога, но и с надежда за Божията милост чрез Исус Христос.
Молитвата е духовно задължение, поставено от Бога, чрез което човек се доближава до Него. Следователно, за да се моли истински в Божието присъствие, всеки от нас се нуждае във висша степен от помощта на Божията благодат. Срамно е да се държим непочтително пред един цар, но да се държим така пред Бога е грях. Както мъдрият цар не одобрява реч с непристойни думи и жестове, така и Бог не харесва жертвата на безумните (Еклесиаст 5:1,4). Не са Му угодни многословието, нито красноречието, а – смиреното, съкрушено и разкаяло се сърце (Псалм 51:17; Исая 57:15). Ето защо е необходимо да знаете, че съществуват пет пречки за молитвата, които могат напълно да я обезсилят и като резултат – да не бъде приета от Бога.
1. Когато човек в сърцето си се отнася благосклонно към някакво беззаконие, докато се моли на Бога: „Ако в сърцето си бях гледал благосклонно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18). Може тайно да сте пристрастени към същото нечестие, което осъждате с лицемерния си език. За човешкото сърце е характерно това зло – да харесва и да се отдава на същото нещо, срещу което се моли. Точно това правят хората, които почитат Бога с устата си, а сърцата им са далеч от Него (Исая 29:13; Езекиил. 33:31). Те произнасят: „Да се свети името Ти“, а в сърцето и живота си непрекъснато Го позорят. Това са молитвите, които „стават грях“ (Псалм 109:7). И макар че хората често ги изричат, Господ никога няма да им отговори (II Царе 22:42).
2. Когато някой се моли, за да изтъкне себе си, за да го чуят другите и да го смятат за вещ в духовните дела, Господ няма да хареса, нито ще отговори на молитвата му. Има две групи хора, които се молят с такава цел:
а) Вашите лакоми свещеници, които се вмъкват в известни семейства и се преструват, че се покланят на Бога, докато всъщност се интересуват единствено от собствените си търбуси. Те са като пророците Ахав и Навуходоносор, които демонстрират голямо религиозно посвещение, но във всичките им дела тяхната най-висша цел е да задоволяват своята похот и лакомия.
б) Хората, които търсят слава и похвали за своето красноречие и се стремят преди всичко да ласкаят своите слушатели и да угодничат пред тях. Те се молят, за да бъдат чути от другите, затова вече са получили наградата, която заслужават (Матей 6:5). Може да ги разпознаете по няколко характеристики:
- следят съсредоточено реакциите на слушателите си;
- когато свършат изказването си, очакват похвали и одобрение;
- възгордяват се или униват в зависимост от този отклик;
- обичат дългите молитви и затова повтарят безсмислено, отново и отново, едно и също нещо (Матей 6:7).
Стремят се към одобрението на другите, без да се интересуват от какви мотиви е породено. Търсят като награда суетната човешка похвала. Затова не обичат да стоят в своята стаичка, а предпочитат да имат компания. И ако понякога съвестта ги кара да се усамотят за молитва, лицемерието им надделява и ги кара да се молят на улицата, за да ги слушат хората. Молитвите им свършват, щом секнат словоизлиянията им, защото не чакат да чуят какво ще им каже Господ (Псалм 85:8).
3. Третият вид молитви, които няма да бъдат приети от Бога, са тези, с които хората искат нередни неща, или просят за нещо добро, но възнамеряват да го използват за задоволяване на плътските си страсти или за други погрешни цели. Яков казва, че някои не получават, защото не искат, а други искат и не получават, защото не се молят както трябва и целят да заситят сладострастията си (Яков 4:2-4). Ако целите при молитвата противоречат на Неговата воля, за Бога това е сериозна причина да отхвърли представените искания. Ето защо понякога Бог отговаря с мълчание. Всички тези молитви са напразни.
Възражение: Но Бог чува някои хора, въпреки че сърцата им не са праведни пред Него. Спомнете си как постъпва с израилтяните: изпраща им пъдпъдъци в пустинята, независимо че са водени единствено от плътските си желания (Псалм 106:14).
Отговор: Ако Бог постъпва така, то е с цел осъждение, а не като израз на милост. Той им дава онова, което желаят, но по-добре да не са го получавали, защото после изпраща и „мършавост на душите им“ (Псалм 116:15). Горко на хората, които получават такъв отговор от Бога!
4. Има и друг вид молитви, които остават безрезултатни – които хората ги съчиняват и представят от своя страна, без да се обръщат към Бога чрез Господ Исус. Бог ни е заповядал да се молим и е обещал да слуша молитвите ни, но само ако идват чрез Христос. „И каквото и да поискате в Мое име…“ (Йоан 14:13; 15:16; 16:23-26). Независимо дали ядете или пиете, каквото и да вършите, правете го в името на Господ Исус Христос (I Коринтяни 10:31). „И каквото и да поискате в Мое име…“, т.е. колкото и да сте посветени, ревностни, усърдни и настоятелни, само чрез Христос ще бъдете чути и приети. Но уви! Повечето хора не знаят какво означава да се обърнат към Бога в името на нашия Господ Исус и тъкмо това е причината да живеят нечестиво, да се молят нечестиво и да умират нечестиво или да не постигат нищо друго освен достъпното за плътския човек, да бъдат изрядни в думите и делата си по отношение на другите и да се явят пред Бога единствено с праведността според Закона.
5. Последната пречка за молитвата е тя да има само външна форма, но да е лишена от сила. Човек лесно се увлича по молитвени образци от книга и напълно забравя да изпитва себе си дали има духа и силата на молитвата. Такива хора са истински актьори, а молитвите им – пълен фалш. Те са лицемери, а молитвите им – мерзост (Притчи 28:9). И макар да твърдят, че изливат душите си пред Бога, Той казва, че просто „се вайкат“ (Осия 7:14).
Затова, когато смяташ да се молиш на Господа на небето и земята, много сериозно обмисли какво искаш. И когато разбереш, придържай се към това и се стреми да се молиш разумно.
Възражение: Но аз не разбирам нищо – тогава, според Вашето гледище, не трябва да се моля въобще.
Отговор: Ако смятате, че отчайващо ви липсва разбиране, все пак не бива да се оплаквате, тъй като поне осъзнавате този факт. Тогава се молете Господ да ви помогне да проумеете всичко, което смятате че не разбирате. „А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча“ (Лука 8:9). Точно затова Бог ни е обещал: „Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш“ (Еремия 33:3).
Ще завърша с две предупреждения:
Първо: Не се отказвайте от молитвата поради прибързани заключения, че нямате Духа и не се молите с Него. Най-важната задача на дявола е да направи най-доброто, по-точно най-злото, на което е способен, за да попречи на най-добрите молитви. Той ласкае неискрените лицемери и ги насърчава с хиляди измислици, че вършат богоугодни дела, докато всъщност техните молитви и целият им живот са „дим в ноздрите“ на Бога (Исая 65:5). И в същото време Сатана стои отдясно на първосвещеника Исус, „за да му се възпротиви“, т.е. да го убеди, че Бог не приема нито самия него, нито делата му (Захария 3:1). Затова бъдете внимателни към такива лъжливи заключения и неоснователни обезсърчения. И макар че дяволът ви натрапва подобни мисли, не се обезкуражавайте, а ги използвайте, за да постигнете още по-голяма искреност и неуморност на духа, когато се обръщате към Бога.
Второ: Освен изкушението на тези прибързани заключения нека и покварата на собственото ви сърце не ви възпира да се молите и да изливате душата си пред Бога. Може би откривате у себе си всички тези отрицателни елементи, за които говорихме, и ви се струва, че те се опитват да надделеят, когато се молите на Бога. Тогава трябва да ги осъдите, да се молите срещу тях и да се смирите напълно в Божиите нозе със съзнание за собствената си неправедност. Вместо да се позовавате на своята безнадеждност и отчаяние, по-скоро изтъквайте пред Бога нечестивостта и покварата на сърцето си, за да просите от Него оправдаваща и освещаваща благодат. Така постъпва и Давид: „Господи, прости моето беззаконие, защото е голямо“ (Псалм 25:11).

II Насърчението

Сега искам да насърча слабите, изкушавани и отчаяни души да се молят на Бога чрез Христос. Единствено молитвата в Духа може да удовлетвори Божието сърце, защото само Духът ходатайства за нас според Божията воля (Римляни 8:29). И макар че много слаби души изпитват върху себе си въздействието на Святия Дух, Който ги подбужда да се обръщат със стенания към Господа, поради неверие те не се покоряват и не могат да осъзнаят, че са част от Божия народ, т.е. от онези, които са Му угодни. И тъй като истината на благодатта може да е в тях, за да ги окуража, ще изложа няколко конкретни примера и основания според Писанието:
6. В Лука 11:8 е дадено силно насърчение за всяка слаба душа, която копнее за Исус Христос. Господ разказва притчата за човек, който отива при приятеля си и го моли да му даде назаем три хляба, но приятелят го отпраща, защото вече си е легнал. После обаче, заради неговата настойчивост, става и му дава хляба, което показва ясно, че макар хората в своята слабост и поради маловерието си да не могат да осъзнаят, че са Божии приятели, все пак никога не бива да престават да молят, да търсят и да хлопат на Божията врата за милост. Обърнете внимание на Исусовите думи: „Казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост“ или непрестанни молби „ще стане и ще му даде колкото му трябва.“ Слаби човече, ти се оплакваш, че Бог няма да ти обърне внимание, смяташ, че не си приятел, а враг на Бога в сърцето си заради своите зли дела (Колосяни 1:21). И като че ли чуваш Господ да ти говори с думите от притчата: „Не ме безпокой, не мога да ти дам.“ Но аз ти казвам – продължавай да хлопаш, да викаш, да стенеш и да оплакваш участта си. Сигурен съм, че ако не стане да ти даде, защото си Негов приятел, все пак заради твоята настойчивост ще стане и ще ти даде колкото е нужно. Същото откриваме и в притчата за неправедния съдия и бедната вдовица – нейната настойчивост го принуждава „да й отдаде правото“ (Лука 18 гл.). Наистина, от собствен опит съм разбрал, че нищо друго не може да убеди Бога така, както настойчивостта. Не сте ли го изпитвали, когато на вратата ви почукат просяци? Отначало не сте склонни да им дадете, но ако те упорстват, продължават да се оплакват и не искат да си тръгнат без милостиня, в крайна сметка отстъпвате, принудени от настоятелните им молби. Излиза, че вие, които сте зли, сте способни на състрадание, и един настойчив просяк може да ви въздейства! Тогава постъпвате като него. Това е обезоръжаващо средство, което ще трогне Бога и Той ще „стане да ви даде… колкото ви е нужно“ (Лука 11:8).
7. Един слаб и плах човек може да намери насърчение, когато размишлява за престола, на който седи великият Бог, за да изслушва исканията и молитвите на клетите човешки същества. А това е „престолът на благодатта“ (Евреи 4:16) или „умилостивилището“ (Изход 25:22). Самото название показва, че чрез благовестието Бог издига престола и обиталището Си с милост и простителност и определя, че от там – „отгоре на умилостивилището“ – ще изслушва грешниците и ще общува с тях, както четем в Изход 25:22: „Там ще се срещам с теб.“ Обърнете внимание на думите: „Там ще се срещам с теб; и отгоре на умилостивилището… ще говоря с теб.“ На хората им хрумват всякакви странни мисли за Бога, за Неговото отношение към тях и прибързано стигат до извода, че ще бъдат пренебрегнати, а Той всъщност е „на умилостивилището“ и неслучайно е превърнал това място в Свое обиталище, за да чува и да отговаря на молитвите на окаяните души. Ако Бог беше казал: „Ще говоря с теб от съдилището“, би имало защо да се разтреперим и да избягаме от лицето на великия и славен Цар. Но след като е потвърдил, че ще изслушва и ще отговаря на хората от престола на благодатта или умилостивилището, това би трябвало да ни насърчи, да ни даде надежда и да ни подтикне да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16).
8. Има и още едно насърчение: не само че съществува умилостивилище, където Бог иска да общува с нещастните грешници, но до него стои Исус Христос и непрестанно го поръсва със Своята кръв. Затова тя се нарича „поръсената кръв“ (Евреи 12:24). Според изискванията на Божия Закон първосвещеникът в Стария Завет не може да влезе в най-святото място, където се намира умилостивилището, „без кръв“ (Евреи 9:7).
Защо? Защото, макар че Бог е на умилостивилището, освен че е милостив, Той е и съвършено справедлив. Кръвта е предназначена да възпре изпълнението на Божията присъда върху хората, за които се застъпва в молитва първосвещеникът, както четем в Левит 16:13-17, и да ни убеди, че макар да сме толкова недостойни, не трябва да се отказваме да търсим милост от Бога чрез Христос. Оплаквате се, че сте непоправими грешници и затова Бог няма да послуша молитвите ви. Наистина ще стане така, ако харесвате отвратителната си същност и се обръщате към Бога лицемерно. Но ако осъзнавате своята нечестивост и изливате искрено сърцето си пред Бога, с желание да ви спаси от вината и да ви очисти от всякаква нечистота, не се бойте, вашата греховност не би Му попречила да ви чуе. Скъпоценната кръв на Христос, поръсена върху умилостивилището, спира изпълнението на присъдата и отваря широко вратите за Господната милост към вас. Затова „имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището“. Той е открил „нов и жив път“ за нас, ето защо няма да погинем (Евреи 10:19-20).
Исус е там не само за да поръсва умилостивилището с кръвта Си, но и да говори. Неговата кръв също говори. Бог чува Неговия глас и гласа на кръвта Му и казва: „Като видя кръвта, ще ви отмина… и няма да ви постигне унищожителна напаст“ (Изход 12-13).

III Порицанието

9. Отправям сериозно предупреждение към хората, които изобщо не се молят. Апостол Павел казва: „Ще се моля“ и всеки християнин чувства това в сърцето си. Ако не се молите, значи не сте християни. В Псалм 32:6 четем, че всеки, който е праведен, трябва да се моли. Следователно, в противен случай сте окаяни нечестивци. Яков получава името Израел, след като се бори с Бога (Битие 32:28). И всичките му деца носят това име (Гал. 6:16). Но за хората, които забравят да се молят и не призовават Господното име, се отнася следната молитва: „Господи… изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име“ (Еремия 10:25). Нима не важи същото за вас, които изобщо не се обръщате към Бога? Какво ще правите, когато бъдете осъдени на вечни мъки в ада, защото не сте поискали да търсите небето? Кой би се трогнал от мъката на хора като вас, които не са смятали за нужно да молят за милост? Казвам ви, гарваните и кучетата ще се изправят на съд срещу вас. Всички те, според вида си, с шум и различни движения показват, че искат храна и вода, докато вие нямате желание да молите за небето, макар че в противен случай ще погинете завинаги в ада.
10. С тези думи порицавам хората, които пренебрегват, подиграват и подценяват Духа и молитвата в Духа. Какво ще правите, когато Бог ви поиска сметка за това? Нима Бог е изпратил в сърцата на вярващите Святия Си Дух, за да Му се надсмивате? Това ли означава да служите на Бога? И така ли показвате, че реформирате своята църква? Не е ли това характеристика на закоравели подлеци? О, ужасни лицемери! Не ви ли стига, че ще бъдете осъдени за греховете си срещу Закона, та съгрешавате и срещу Святия Дух?
Трябва ли святият, смирен, неосквернен Дух на благодатта, естеството на Бога, обещанието на Христос, Утешителят на Божиите деца, без Когото никой от нас не може да извърши нито едно угодно на Отца дело, „да ви бъде песен или поговорка“(вижте Плачът на Еремия 3:63; Псалм 69:11)- обект на вашите подигравки, насмешки и презрение? Ако Бог изпраща Корей и всичките му последователи направо в ада, защото се бунтуват и говорят срещу Мойсей и Аарон, нима вие, които се подигравате с Христовия Дух, смятате, че ще избегнете наказанието (Числа 16:31-35; Евреи 10:29)? Не сте ли чели как постъпва Бог с Анания и Сапфира задето изричат една лъжа пред Святия Дух (Деяния 5:1-8)? Или със Симон магьосника задето принизява Духа (Деяния 8:18-22)? И дали грехът на хора като вас, които се бунтуват и противопоставят на служението, делата и помощта от страна на Духа за Божиите деца, ще бъде оценен като добродетел и ще остане ненаказан от Бога? Страшно е да похулите Духа на благодатта (Матей 12:31; Марк 3:30).
11. Горко на тези, които открито хулят Святия Дух, като презират и укоряват Неговите действия. Жалко и за тези, които се противопоставят на молитвата с Духа, като измислят свои, човешки образци. Хитрата измама на дявола се състои в това – да ни кара да ценим повече и да възприемаме по-добре човешките традиции, вместо да се молим с Духа. Също като отвратителната мерзост на Еровоам, който отклонява хората да не ходят в Йерусалим и да не се покланят на Бога както Той е заповядал. Това, разбира се, предизвиква Божия гняв към израилтяните (III Царе 12:26-33). Човек би помислил, че Божието осъждение над лицемерите в древността ще накара хората, като чуят за това, да внимават и ще събуди у тях страх да не постъпват така. Но съвременните ни водачи напълно опровергават това предположение.
Този папа, епископ или друг издигнат Божи служител не си ли позволява отвратителна самонадеяност и наглост да определя начини за преклонение пред Бога, които Той не е заповядал! И когато даден човек, макар че иска да живее в мир с другите, не може заради съвестта си да приеме като един от най-превъзходните начини за поклонение на Бога нещо, което Бог никога не ни е заповядал, го обвиняват за бунтовник, размирник, заблуден, еретик, позор за църквата, съблазнител на хората и т.н. Господи, какви ли ще са плодовете, когато вместо Твоето учение се проповядват (по-точно се налагат) човешки традиции? Така се отхвърля и принизява Духът, а се превъзнася външната форма. Тези, които се молят с Духа, макар да са много смирени и святи хора, са смятани за фанатици, докато другите, които се молят с образци – за благочестиви християни! И как привържениците на подобна практика биха отговорили на стиха от Писанието, който заповядва на църквата да страни от хората, „имащи вид на благочестие, но са отречени от силата му“ (II Тимотей 3:5)?
В милостта Си Господ кара сърцата на хората да се стремят все повече да се молят с Духа и чрез силата Му да изливат душите си пред Бога.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ще завърша това изложение със следните съвети към вярващите:
1. Бъдете сигурни, че ако наистина вървите по Божия път, непременно ще се сблъскате с изкушения.
2. Очаквайте ги още от първия ден, в който влезете в Христовата общност.
3. Когато ви връхлетят, молете Бога да ви преведе през тях.
4. Пазете ревностно сърцата си, за да не ви заблудят на този свят по отношение на доказателствата за небето и на живота ви с Бога.
5. Бъдете бдителни за ласкателства на лъжебратя.
6. Живейте със силата на истината.
7. Гледайте най-вече към невидимите, вечните неща.
8. Внимавайте за малките грехове.
9. Пазете Божиите обещания живи в сърцата си.
10. Обновявайте делата си с вяра в кръвта на Христос.
11. Бъдете отговорни за Божието дело сред вашето поколение.
12. Стремете се да бъдете в предните редици като служители на това дело.
Благодатта да бъде с вас!